ХуЛите - Предатели

Със тебе двама реехме се в мислите,
сами рисувахме небесната дъга,
живеехме живот невидими за другите –
летяхме заедно на крилете на мечта.

Защо си тръгна?

Тази (нашта) обич беше свята –
не срещнах като нея по света
сега бездомни пак сме двамата –
сами,
единствени
самотни във нощта.

От старите дантели пак си скърпваме
парченце по парченце красота,
дори да знаем – колко вече пусто е
без другата, приятелска ръка.

Със тебе двамата света създадохме
красив и ведър, в цвят и светлина,
а после със достойнство си заслужихме
да сме презирани
от себе си
от Господа
и от света.

Защото
с тебе двамата сами предадохме
във себе си
доброто, красотата, обичта...