ХуЛите - Гласът на съдбата

Към земята на Орфей,в опиянение,полетях,
да открия бленуваната обич на Земята,
но с едно крило да я достигна не успях,
другото сломи го ураганът на съдбата.

Щом слънцето,в ноща,потъва зачервено,
обагрено с кръвта на разръфаното ми сърце,
умиращо самотно,в тъга,окървавено,
простирам към далнината,отчаяно,ръце.

Безпомощно глъхне зовът ми в тъмата,
звездици примигват безстрастно в небесата,
с "чух - чух" птица,някъде,присмива се под луната
а кукумявка прокобва адът на самотата.

Плаче арфата в ноща,на дивният певец,
с песента за любимата му Евридика.
Ладията на Харон отнася моят живец,
там където гласът на съдбата ме вика....

Бургас,12.04.2008 г.