ХуЛите - Самопризнания, преди да ми ги поискат

...И все пак привикнах, Господи,
през всичките тези години:
първо да кажа "Прости ми",
а после да се помоля.

Навярно така и трябва,
но кой ли да ме научи -
не гоня улично куче,
не вдигам на ближен брадва.

Не мога да шия ризи
и шапки да прекроявам.
Не зная какво е правда,
но в битка за нея влизам.

И битката толкоз битка -
с оня безсмислен шепот:
отвътре не ти олеква,
а не смееш да се провикнеш.

Можеш да съдиш вече,
щом ти е тази ролята.
Аз си признавах: виновна.

И никой не го отрече.