ХуЛите - Ирония

Малки капчици вода.
Малки и бисерни частици от голямо ярко слънце.Мали диаманти, прозрачни и изкрящи, твърди и сами. Кой ви дари с тази ваша красота и ме остави мен смъртната да тъпча с грозните си кървави човешки крака върху вас? Кой ви ориса да виждате цял живот само моето несъвършенство, моите груби, мръсни ходила. А аз, аз виждам само вас, моето бисерно поле. Какво като съм смъртна и толкова несъвършенна, като цял живот ще се радвам на вашия блясък, на вашите цветове? Ще ходя като нестинарка пленена от ритама на вашите сърца, а вие ще ме бодете с острите си върхове, ще ми причинявате болка и тихо ще се давите в кръвта ми. Докога? Докато се превърнете с времето в огромно черно поле от гранит.И тогава, болката ще изчезне, а с нея и красотата.И само моите кървави крака ще носят спомена за красотата ви. Ирония...