ХуЛите - Оттогава...

Откакто
спрях да се обръщам
не виждам врязването на годините
напречно
в пръстените на дърветата,
които някога прегръщах,
да чуя името ти
и понеже
спрях да те сънувам,
сега не спя
пътувам в труднопроходимости,
защото
съм любител на екстрийма,
катеря
стръмностите с мисълта,
че няма как
оттука да си минал
към срещите ни (за да те усещам)
и сещам се да се порадвам на снега,
останал
по билата на чукарите,
на грейнали в лилаво минзухари,
когато
в третото око на вятъра
се къпя,
или медитирам с широтата му
и бавно
осолявам свободата си,
ми липсваш...