ХуЛите - Как се става преводач,

или 16 съвета в помощ на любителите - писмени преводачи от чужд на български език

1. Ако жадувате за слава, не ставайте преводач, особено на проза. Славата и аплодисментите за най-добрия ви превод ще получи авторът.

2. Добрият преводач, особено на романи, не пропуска да научи нещо повече за живота на автора и историята на книгата му, защото всяка книга си има история. Това ще ви помогне в най-неочакван момент по време на работата над книгата.

3. Ако искате да превеждате западноевропейска или американска литература, задължително ще трябва да научите повече за християнството. Християнската религия винаги е била фон, бекграунд, конотация и както искате го наречете както на ежедневния живот, така и на всички културно-исторически и политически процеси в Европа и Америка. Без това познание няма да можете да разбирате и да интерпретирате правилно литературата им. Същото важи и за гръко-римската цивилизация, която е в основата на европейската култура.

4. Преводът от един на друг език предполага много добро познаване и на двата езика. И не се подсмихвайте! Едва след като започнете да превеждате ще разберете, че не знаете родния си език толкова добре, колкото сте си мислили досега.

5. Никога няма да сте научили перфектно чуждия език, примирете се с това. Най-много да го научите в някоя тясна област. Пригответе се да го учите цял живот. Защото никой език не стои на едно място, всички езици се променят непрекъснато. Говоренето на езика променя говоримия език, той пък променя писмения. Ако живеете в България, винаги ще ви липсва близостта до говоримия чужд език, и обратно - ако сте българин, постоянно живеещ в чужбина - близостта с родния говорим език. Непрекъснато трябва да притичвате от едното до другото място, за да се потапяте в атмосферата му за известно време.
Проблемите се създават от:
а) реалиите – факти от бита, нравите, обичаите и събитията в обществения и културен живот, намеци за които неминуемо се появяват и в писаните текстове, и
б) синонимите – всеки със своя специфичен, понякога едва доловим нюанс, който наричам «аромат», и който също се променя с времето.
По тези аромати може да се произнеса отделно, по-конкретно, по-обширно и по-забавно.

6. Не поправяйте грешките на автора. Те са си негови точно толкова, колкото и достоинствата му.
Пример – ако е написал съвсем сериозно, че Афродита е богиня на войната, преведете го точно така. Или – че България е била 7 века под гръцко робство – така и ще го преведете. Той си носи отговорността. Вашата отговорност е да превеждате точно, т.е. – заедно с грешките.

7. Преди да започнете превода, прочетете текста няколко пъти - според сложността му. Ще придобиете цялостен поглед върху работата, която ви предстои.

8. Превеждайте смисъл, а не думи. Ако смисълът се превежда със съответните български думички, имате късмет.

9. Когато попаднете на нещо, което не можете да преведете веднага, не е нужно начаса да го търсите в речника, освен ако не ви пречи да схванете смисъла. Оставете многоточие и продължете, а като стигнете с въздишка на облекчение до последния ред на текста, теглете му една майна и треснете входната врата от външната страна. Дотук сме на Акт 15, ако не се лъжа, това беше етап «груб строеж». Доста работа предстои още.

10. Върнете се към текста най-рано на следващия ден, най-добре е обаче да изчакате още един, та да позабравите оригиналния текст. Целта всъщност е като четете превода си, в главата ви да не зазвучат думите на оригинала. И да можете да го четете като текст без чужди примеси, само на български език. Лично аз се учудвам винаги колко силно ми е влиял чуждият език и си намирам доста куци изрази при първото четене на превода.

11. Първото четене е и времето на големия разгул с речници. Всички непознати, неясни и неточно разбрани думи и изрази се намират и изглозгват, като им се изсмуква и костния мозък. Не ползвайте само един речник и ако превеждате от английски, правете разлика между британски и американски речници. Ползвайте хартиени речници, несравнимо по-добри са. И винаги изчитайте (и научавайте) всички шантави значения на непознатата ви дума.

12. Не се изкушавайте да пропускате или да замазвате трудните за вас места – това си е чисто мошеничество.

13. Пак си починете от текста един или няколко дни, преди да преминете към второ четене. Ако имате късмет, може и да е последно. Ако не – продължавате така до дупка, т.е. – до последния възможен момент.

14. Едно от най-полезните времеубивания за преводача е сравняването на един текст с негов превод.

15. Още едно полезно занимание е четенето на речници. Да, точно така – четене на речници! Ако не сте го правили досега, започнете и ще разберете защо.

16. Не страдайте, че никой няма да оцени широките ви познания и къртовския ви труд, а най-малко пък ще може да го направи авторът. Тихата и скромна надеждичка е редакторът на издателството да види, че за него не е останала никаква работа и по тази единствена причина да ви потърси пак, за да ви възложи нов превод.

Това са моите съвети – не че друг не може да ви даде още.

Тъй като повечето неща, казани дотук за това поприще, звучат доста обезсърчаващо, ще ви разкажа и за положителните му страни.

Никоя друга професия няма да ви срещне с толкова различни аспекти на живота и няма да ви накара да навлезете в същината им. Това разширява кръгозора и прави личния ви живот много интересен.
Никога няма да изпитате скука, защото всеки превод е уникален – както всеки текст. От всеки преведен текст ще научавате нещо ново.
Винаги ще бъдете нащрек, защото няма да знаете откъде ще се появи някоя непозната думичка да ви перне по самочувствието. Което ви прави винаги отворени за нови знания – а това поддържа интелекта винаги буден.

Ако ме питате сега за какво ви е буден интелект, не ставайте преводач.