ХуЛите - Само ти

Само ти ми остана, приятелю!
Само ти ми остана...
И е пълна душата ми с макове
като пареща рана.

Само ти ми остана след слънцето,
след вика в тишината.
Само ти ми остана от топлото,
но отминало лято.

Само ти ми остана след вятъра,
отвял безброй комплименти.
И завесата падна в театъра -
заглъхнаха аплодисменти.

Само ти ми остана, приятелю!
Само ти ми остана!
Колко малко ми трябва - до рамото
да чувствам твоето рамо.