ХуЛите - Униние

Ако всички хора получаваха заслужена присъда за деянията си, дали щяхме да живеем по-щастливо?

Безпаметни са дните, мъчните
щом усещаш, че си сам.
Изпираш мръсното от ризите
оплескани със твоя срам.

Поглеждаш гузно, с провинение
разбираш своята вина.
Не искаш да си в престъпление
променяйки една съдба.

А в мъката на всички страдащи
къде след теб е радостта?
Превръщат се за миг в невярващи
за правда и за любовта.