ХуЛите - Нишка златна

От рогце -
до копито -
белея.
В руно прано-
препрано –
светлея.
Хурка брястовка –
с птици
в сърцето –
моят стожер е –
прав
до небето.
С пей-вретено
в белосана
стая –
ставам прежда,
на дюли
ухая.
После нежно –
в чорапче –
със песен
ме оплитат.
Че инак –
за где
съм.