ХуЛите - Младост ( Свищов)

Когато е зима аз си спомням за теб.
Когато е пролет аз си спомням за теб.
Когато е есен аз си спомням за теб.
И когато е лято пак си спомням за теб.

Останахме недоизказани,
недоизслушани, недоразбрани
и спомени недоразказани
и обич недоизживяна.

С теб останахме разкъсани между брега и синевата
и с търсещи се погледи покрусени,
безмълвни пред съдбата.

С теб останахме обичащи,
намразили се и отдалечили се.
А мислите са все една към друга тичащи,
една в друга вплетени, непримирили се.