ХуЛите - Гордостта на снежния сокол

Помътня окото
на снежния сокол
запрашено от снежна
виелица.
Белоснежните перца
покриват осторожния му взор.
Притичва бял зимен заек
гонен от полярна лисица...

Повиква улулица..

Кристален звън
вика на помощ
снежни фей
и соколът примигва,
обръща глава, прикрива
взор от жилещ леден повей.

Обгръща с крила
ледения простор, обвит
във снежна тишина
и чака
горд и силен
да се слее със
изворът на зимна мъдрост...
скован от зимата
обвит във бял безкрай
...

заклещил с яки те нокти
покорен боров клон
черпи свобода и сила
от самотата си.

Той, снежният сокол

Горд
Невъзмутим
безбрежен
Там
...
Горе!