ХуЛите - ххх /Провокирано от

Във дните бели- в мойта зима,
лъжи ме , че ме има още,
повтаряй дълго мойто име
и не забравяй, че съм просяк

за всяка твоя дума- ласка,
за всяко островче- надежда!
Не виждаш ли, че всички маски
и всички бляскави одежди

на нашите илюзии, проядени
от дървоядите на дните,
отдавна са продадени от дявола
на търговете на душите?!

Лъжи ме, моля те, умело!
Бъди същинска Дездемона-
ще се преструвам на Отело;
бъди Сикстинската мадона...

и аз ще бъда Рафаело!
Не ме мами обаче с истина-
виж- бялото над мойто челО
е сянка от Апокалипсиса!

За туй бъди сега греховна:
на думите във всяка нота-
прокарвай по лъжа отровна
и ще възкръсна на Голгота!

Така, във мойта бяла зима,
ще вярвам, че ме има още
и ще повтарям твойто име,
и в дни ще сторя всички нощи!