ХуЛите - Плажен труп за барбекю

Билетът не беше билет за Транай - беше си просто едно еднопосочно парче картон за жп-вагон втора класа, а на него пишеше "София - Варна". Билетът струваше 12 лв. Датата беше 8 август, за 22,50 часа. Влакът тръгваше от 12 коловоз.
Педофилът остави малкият си пътнически сак в багажната клетка над седалката и чинно седна на място +69, което беше отбелязано в билета. Извади джобно издание на "Алхимикът" на Паоло Куелю, бутилка минерална вода, пакет фъстъци и очила за четене, настанявайки се възможно най-удобно за дългия нощен преход.
В купето влязоха три второкурснички от Софийски университет, които се прибираха у дома във Варна след сесия. Последва ги обичайната баба, прегърнала бохча и повлякла дамаджана, плетена торба и кашон, привързан с канап. Тя вероятно щеше да слезе по малките спирки нейде около гара Левски. До нея се настаниха двама мъжаги с татуировки по ръцете и груби гласове. Цяло лято щяха да работят на строежите край морето, а парите да изпиват в добнопробни плажни капанчета, така че на зима отново щяха да гладуват както винаги в София и да проклинат живота. Те мигновено извадиха тесте карти и трилитрова туба и се отдадоха на сантасе и често отпиване от възтоплото вино - нещо, което щяха да правят без прекъсване чак до последната спирка призори.
Никой от шестимата спътници на мъжа с очилата не му обърна особено внимание, дори бабичката. Те видяха просто един мижав кандидат-чичко около петдесетте, свит в ъгъла до прозореца, забил въздълъг луничав нос в скучната книга, оплешивяващото му теме лъщеше на мъждивата светлина на лампите в купето. Не знаеха, че е педофил. Приличаше по-скоро на счетоводител-пенсионер в отпуска. А и той си беше точно това, наистина...

**************************

Въпреки всичко беше хубав труп. Лекият предутринен бриз развяваше един немирен златисторус кичур коса, който се беше измъкнал от иначе строгата прическа на момичето и го подмяташа по мокрия след отлива пясък на границата на прибоя, омешан в едно с мъртви водорасли, използвани презервативи, пластмасови чашки и хартиени отпадъци.
Още нямаше 6 часа сутринта. Ято нетърпеливи гларуси кръжаха в постепенно стесняващи се спирали над тялото и надаваха пронизителни писъци, а бялото на очите им проблясваше в несмелите лъчи на издигащото се над морето слънце. После една примряла от глад птица (което в последните години беше принудило огромни популации от нейните събратя да изоставят морето и исконната си храна рибата, и да мигрират далеч на запад по бунищата на средна България) най-сетне тромаво се приземи на твърдия като цимент пясък и с скокливи подскоци се приближи до трупа. Цяло лято мечтаеше да напълни корема си до пръсване. Сега и се беше отворил случай.
Чайката клъвна предпазливо един-два пъти немирния кичур златиста коса, огледа се мнително по птичи наоколо, после се приближи странично до окото...

*************************

Наех си малка стая с изглед към морето насред Гръцката махала във Варна. Вярно, стаята беше малка, вонеше на мухъл, а гледката към залива беше помрачена от безкрайните върволици на простирите, гора от антени и сателитни чинии и калкана на новостроящ се хотел за евтини пристанищни курви. Обаче бях на морето! Цяла зима бях копнял за този миг. Сбъдваха се летните ми мечти.
Багажът си го разопаковах буквално за 10 минути. Поради липса на душ се измих криво-ляво на мивката в ъгъла, избръснах се и излязох на първата за ваканцията разходка край морето, облечен в леки ленени панталони, изгладена още у дома в София бяла риза с къси ръкави и любимата си сламена шапка с тясна периферия. Беше 10,40 сутринта, през август, а аз бях на върха на блаженството.
Предстоеше ми вълнуващо лято.

***********************

- На този му предстои вълнуващо лято...- проточи лигаво 14-годишната Сара и компанията около нея се разкикоти подмазвачески.
Сара беше красива като фотомодел, а баща и държеше половината от хотелите в Златни пясъци и без да е министър, така че винаги беше добре да си на една вълна с нея. Лятната мечта на компанията и беше проста - да са заедно със Сара, да могат да я натиснат един-два пъти в ъглите (и да се хвалят след това наесен в училище) и тя да плаща сметките в летните дискотеки.
Обектът на присмеха им - плешив 50-ина годишен чичко с широк бял панталон, риза с къси ръкави, очила и смешна шапка, мина край тях, поглеждайки ги с бялото на очите си. Компанията отново се разхихика.
- Много му се иска, но не му стиска...- рече отново Сара и развя буйната си златисто руса коса на крайморския бриз, после забрави цялата тази история.
Педофилът отмина с разлюляни от страст крачки шумната компания на Южния плаж. "R&B club", прочете мимоходом крещящята табела на плажното заведение той, после правилно ориентиран от странното облекло и крехката възраст на посетителите, реши че това е някое от летните свърталища на варненските рапърчета.
Кръчмата беше наистина тъпа, но онзи рус ангел...
Ееех!

*************************

Три дни по-късно Сара погледна скъпия си ръчен часовник насред дансинга в плажната дискотека. Беше 2:40 часа след полунощ. Майка и щеше да я убие. Сара ловко се изплъзна от мазната хватка на поредния тъп ухажор (който като всяко лято мечтаеше да я изчука), изпълзя от блъсканицата на дансинга и се опита да надвика воя на тонколоните, по които Мишо Шамара тъкмо обясняваше на около 4 000 15-годишни купонджии как и това лято мечтаел да изчука всички женки-женки.
- Тръгвам си - извика Сара на компанията си от приятелки и приятели-свалячи, подпрени нехайно на бара, които се разваха на по-либерален вечерен режим от самата нея, по простата причина, че бяха с 2-3 години по-големи
- Майка ми ще ме убие. Закъснях. Ще се видим утре сутрин на Южния плаж.
Момичетата кимнаха с разбиране, поклащайки ханш под ритъма на рап парчето. Момчетата похотливо и смигнаха като един. Едно от тях вдигна окуражително към нея ръка с копирания от щатите жест "Окей!". Утре щяха да се видят на плажа, няма проблем.
Не знаеха, че я виждат за последно. С изключение на най-добрата и приятелка. Тя щеше да я види още веднъж преди погребението. В моргата.

************************

Зарадвах се като я видях отново, все едно я виждах за последно. На това му казвам аз изпълнена лятна мечта. Млада, свежа, напращяла. Сигурно беше още девствена. Какво му трябва още на човек след цяла година блъскане в счетоводната кантора, след дългите сиви зимни месеци в полите на Витоша, сам в ергенската си квартира, след омаломощаващото мастурбиране късно нощем над списанията със снимки на момичета, досущ като това, което в 3 часа сутринта почти на бегом изскочи от входа на плажната дискотека и само дето не ми се хвърли на врата в бързината.
- Извинете...- изрече задъхано то. Не го позна.
Мъжът обаче помнеше русите и къдри и уханието като от портокалови кори, съхнещи навръх коледа на рафта над камината, което сякаш искреше от кожата и.
- Късно е...- рече той с внезапно изтънял от сладостно вълнение глас - За къде бързаш, малката? Искаш ли да те закарам с колата? Навън по това време е пълно с лоши чичковци и не е добре да си сама, нали сладичко...

*************************

Тримата клошари бяха гладни. Не бяха яли от дни. Буквално бяха озверели от глад. Вечерта се очертаваше тягостна, дълга и безрадостна, но подобни нощи в техния живот бяха повече от пясъчинките на плажа, така че бездомниците не се впрягаха особено. Сега-засега основната им цел в живота беше да намерят някъде място на завет край брега, където да стоварят дисагите и кашоните с боклук, личен багаж, парцали и открити в кофите "съкровища", за да изкарат една що годе спокойна нощ. В торбата на единия от тях кротуваха две бутилки топло евтино вино, отмъкнати от малко магазинче край плажа още предиобед в моментен проблясък на късмет. Оставаше им само да намерят нещо за дъвчене, което да прокарат в къркорещите си стомаси си с долнопробното вино. Ако имаха поне малко късмет, може би днес щяха да се нахранят. Това беше тяхната лятна мечта. Всеки божи ден...
Тримата клошари се спуснаха тромаво в индийска нишка по стълбите към Южния плаж, отминаха мълчаливо шумната тълба, събрана около кръчмата на Мишо Шамара "R&B bar" и се отправиха към запустелия басейн край морето.
В първия момент не видяха трупа. След това го наобиколиха, оглеждайки се предпазливо встрани. Часът минаваше 3 след полунощ. По брега нямаше жива душа ако се изключат окъснелите посетители на крайбрежните дискотеки в далечината и някоя и друга влюбена двойка, която по-скоро се чуваше, отколкото се виждаше в мрака. Тримата сгъстиха кръга около трупа на момичето. Спогледаха се с блеснали очи.
После, без дори да обели думи, онзи, в чиято торба виното все още чакаше мезе, се затътри по прибоя, за да търси съчки за огъня. Другият се приведе над тялото и го побутна преценяващо с къса пръчка.
- Все още е топъл...- рече той с прегракнал от вълнение глас - Пресен е... Можем първо да го опънем по веднъж, пък после ще стъкмим плажното барбекю и ще вечеряме...

************************

Експресът Варна - София летеше в нощта, обливайки с мимолетните светлини на стотиците си прозорци схлупените нощни селца край трасето на жп-линията. От пръв поглед си личеше, че това са прозорци без мечти - нито зимни, нито летни.
Влакът спеше, но и живееше някакъв собствен си живот.
Педофилът се беше изглегнал със затворени очи на седалката до прозореца, но не спеше. Докато тримата клошари вечеряха с трупа на Сара на Южния плаж във Варна, той за пореден път преживяваше наум сладостното опиянение от усещането за младост, свежест, невонност, болка и страст, с които русокосото момиче го беше дарило преди да умре.
Дааа, това беше неговата изпълнена лятна мечта. Тя щеше да го топли през предстоящата гадна година на блъскане в счетоводната кантора, през дългите сиви зимни месеци в полите на Витоша, сам в ергенската си квартира, по време на обичайното омаломощаващо мастурбиране късно нощем над списанията със снимки на момичета, досущ като това, което беше оставил безжизнено след себе си на плажа.
Но... това вече беше минало. Просто още един приятен спомен от лятото, от плажа и морето. Чакаше го обичайното монотонно ежедневие и работата, която щеше да му позволи и идното лято да се върне край брега при писъка на чайките и при онзи, ах, онзи аромат.
Сега-засега обаче мъжът се отпусна кротко в ласките на спомена и леко задряма. Просто се настройваше от утре да бъде отново счетоводител. Поне до следващото лято...

************************
100-ина километра по на изток зад препускащия в нощта към столицата влак един от клошарите доволно се уригна и със задоволство надигна бутилката вино в отблясъците на лагерния огън, накладен на плажа.

КАМЕН ПЕТРОВ