ХуЛите - Амарилено крива луна

Снощи ка си гледах пуетично
у нибету и ...изгря луната.
Беши кату фея галактична.
Блондинеска в сребърна позлата.

Лелей, викам, колко йе игрива.
Ша ги ...зема. Кво чий кривогледа.
Верно малко гърчава и крива.
И като утхапана. И бледа.

Казах и: Еййй чшшш, към хиър тука.
Убава си, арна като кукла.
Ала крива. Дъл да зваждам чука.
Ма ни си кола да та изчукам.

Но ша та оправя щом та фана.
Кривото убратно ша огъна.
С думити вълшебни: Твойта мама.
Шта натисна. И ша та опъна.

Ала тя ми плясна два шамара.
И с носа разкъртих тротоара.
Тъй разбрах премигвайки с очички:
Крива йе луната. И на всички!