ХуЛите - Сладкиши по фейски

Разрязвам тортата на случващи се небивалости със стъпките си, тиктакащи с ледени токчета по омазаните с кестенов крем бузки на небесните тротоари ...

Сладоледено парче за портиера на мотела „Скукобран”, понесъл куфарите на пътниците с празнична посока към асансьора на безскучното време. Леденият скреж кичи гирлянди по реверите на мечтаещи длани, мигащи лампички по устните на тайнопазещи ключалки, балончета по хастара на бало-костюмирани клепачи ... Захарните снежинки гъделичкат ходилата на спящите в надеждност да се разбудят платноходите, които отвеждат съносенките към лъчите на явност с вкус на ягодов карамел. Безскучните стрелки пускат корени в локвичка разтопен ментово-сладоледов ликьор и се разлистват в пурпурни филизи по асмите на очакванията с неустоимо ухание на таван, нает пожизнено за ателие на детската незабрава от недонагушкани плюшени мечета, порцеланови слончета с медни звънчета по хоботите, извънвременно дерайлирали в картонени кутии железници ...

Фондан-пита за дамата с оранжевите ириси, понесла гнездо с възхитни мъжки погледи в деколтето си. Някой ден там може би ще се излюпи черен говорящ лебед, който ще разказва истории за превърнала се в криле на лястовица копринена кърпичка, попила последния дъх на рицар ... за змеицата, охраняваща с огнени нокти фиданката на златната ябълка, даряваща безсмъртие ... за отровните стрели и бездънните клопки по пътеката към пещерата на вечната младост в пъпа на Диамантения Буда ... за тюркоазената птичка, която знае нотите на всички житейски мъдрости, но пее само на разсъмване в осмия час на седмия ден от шестия месец на петата година от раждането на четвъртата рожба на третата наследница на втората вълшебница от царството на безединоначалието ... Ала не е невъзможно гнездото да се окаже куха кукувича размечтаност ...

Сиропиран еклер за къдраво-виждащия Арлекино, с напудрени облаци в едното око и лъчистост по монокини в другото ... Наглед разюздени напосоки, тайните му страхове всъщност препускат към зидовете на омагьосания град със заливаща се от смях карета, подскачаща на три колела и куцукаща с една самотно хлипаща ос, разораваща лехи по граничните синури в градината на ада ... Лунокоси грънчарки ваят саксии за безтрънни венци и амфори за любовен елей ... Пръстите на Арлекино изтръпват от опъване на поводите, а гърлото му е пресипнало от копнеж да се удави ръка в ръка с неговата удавница в сребристи дантели от езерото на кристалночистата обич ...

С глазура от капки роса, набрани от това езеро с ресниците на самодива-палечка в шоколадова полунощ с лунно затъмнение, е твоето парче от фейската ми торта ...