ХуЛите - Сто хиляди

Казват –
от двайсет и четири века
в езика ни има
сто хиляди думи.
Знам,
че за двайсет и четири часа
сърцето ми бие
сто хиляди пъти.
Нещастното!…
От сутрин до вечер,
от вечер до сутрин
сто хиляди пъти
скъсява ми дните,
догонва лимита.
Но аз методично
(и уж поетично)
от вечер до сутрин,
от сутрин до вечер
човъркам в езика,
в сто хиляди речи
да търся картечи:

Ще свършат ли, Боже, проклетите думи –
да седна спокоен, да мирна накрая,
да спра да се ровя и лея куршуми,
що бавно ме пращат, надявам се, в рая.

Но няма да свършат…
Сто хиляди пъти
в едно денонощие
аз чопля, и още, и още, и още…
Додето накрая
догоня лимита.
И само се питам:
“На прах ли ще стана?…
А думите?…”

Думите!… Думите…
Белким останат!