ХуЛите - Великден

Пролетта е запретнала китни ръкави
и с дъха на мома щедро гали земята.
Вече шеста година без мама я карам
и съдбата по своя харман ме подмята.

Няма кой козунак със любов да замеси,
няма кой и яйцата докрай да накипри.
И с кого да продумаш: "Христос е възкресъл",
пред кого да разчоплиш кръвта си на скитник?

Да предъвкваш комата корав на теглото,
като куче сиротно след дълго гладуване.
И подобно сърцето, дори и леглото ти
да се свива на топка от подлите удари.

Ще помогнеш ли, Боже, макар и назаем
не по чужди прозорци разтуха да диря,
да не влача нозе в опустелите стаи
и на масата постна трохи да не сбирам?

А пък после в отплата главата си улава
ще заложа в небесната твоя ковачница -
нека стане камбаната, дето на глухия
ще продъни ушите, а сития пак ще разплаче.