ХуЛите - Свободата да следвам заповедта на скрижала

По козя пътека коленете ми те кръвописват ... таен скрижал върху еделвайсов опал, с единствената заповед: „Вярвай в любовта и обичай вярата, без съмнения, без притежания, в радостна свобода на духа и с цялата топлота, на която човек е способен, слънцеподобно” ...

Дланите прорастват като корени на мандрагора в лунна саксия, висяща на спица от колелото на самсара ... а то ту затъва в калта от майчини сълзи и бащина пот, прогизнали в праха на времето ... ту безпосочно влачи недоволните ми мисли, а целеустремените ми действия завихря към платото на Наска ...

Очите отжигосват твоя образ по крило на жар-облак по зазоряване, по шията на грациозна камбанария за „Добро утро”, после върху кутрето на прима-балерина, след това по перчемите на следобедните дъждовни капки, привечер по глезените на нестинарски огньове, а нощем ... нощем нестинарките понасят иконите си във вените ни, росата се заплита на конска опашка с гръбнака ми, дъхът ти е арлекинов пирует около рампата на бездиханието, звън на тюркоазени камбанки пожелава „Дивна нощ”, а Зорницата обещава да навести Минотавъра - без да дипли нишка - и да пируват заедно със Слънцето на Панска трапеза поне три денонощия без прекъсване ... за да ни дарят с блажена безслънчевост ...

Приливите да забравят глад и жажда ... Сушата да стене с напукани устни ... Борови иглички да прораснат по брадата на Пирин ... Невестино було да покрие Марица ... Тътен и гръм да нижат рок-балада по многолинието на далекопроводите ... Трилистни детелини да сплитат одеало за телата, едно към друго и Пътеката, и Истинността, и Животворението намерили ... а четирилистната да ни държи заключени ... в кристалната златистост на целувката с нирвана ...

... копнея свободата да следвам скрижалната заповед. Безусловно.