ХуЛите - За традициите

Откакто отвориха кланицата, духовете в селото се разбуниха...
Старата вдовица от горната махала отказа категорично да даде добитъка си, въпреки, че първия месец клането беше на промоция - половин цена - и цялото село се изсипа да носи свине, кокошки, телета... Нали е аванта.
Тя обаче упорито бойкотираше и не само това, ами агитираше съселяните си против нововъведението.
Полза нямаше. Една изкуфяла баба няма да спре прогреса, казаха младите и затътриха към кланицата блеещи животинки. Тя обаче на висок глас обяви, че някакъв съмнителен другоселец с извратени идеи (визирайки собственика на кланицата) няма да промени света, поне не и нейния, и тя ще си коли пилетата сама, както до сега, както повелява Всевишния, както е правила баба й и както внучката й ще прави, и демонстративно откъсна главата на една опулена кокошка... Последното разбира се не трогна в дълбочина никого, но се намериха 2-3 префърцунени дами, които само от инат и за да изглеждат модерни, извърнаха погнусено глава, смотолевиха нещо за някаква селяния и решително понесоха зайците си към кланицата.
Разбира се с времето хората започнаха все по-малко да й обръщат внимание. Тя обаче не се отказваше. Мрънкаше по цял ден, от време на време ставаше страшна дори... Проповядваше пред кланицата, по улиците...
Собственикът бил Антихрист, хората щели да си навлекат големи неприятности, Господ щял да ги накаже, защото дръзвали да бягат от задълженията си, от отговорността да колят сами, те били късогледи, не можели да видят по-далеч от 2 метра пред носа си, това щяло да им коства много в бъдеще, не можело просто така да прехвърлиш на друг клането, а пък да не се свениш да ядеш, как ще го ядеш туй, ако не си го заклал преди това, то скоро сигурно щяло да се намери и някой загубеняк, който да предложи да се грижи за животните вместо тях, ами тогава как щели да ядат месо, ами то това щяло да предизвика големи беди, болести щели да плъзнат, защото Господ не бил глупав като тях и ако бягат ще ги стигне, Апокалипсис, Апокалипсис... (тука старата се задави от гняв и закашля хрипливо)
Хората я подминаваха, гушнали лениво пуйки и ярета.
Два дни по-късно пукна и има късмета да бъде закопана от собствения си син. Тъкмо навреме, защото следващата седмица в селото цъфна наемен гробар.