ХуЛите - Наследство от Родопа планина

1.
В мене има много обич
от теб,Родопа.
Реките Арда и Чая
бълбукат във вените ми,
а Смолянските езера
в очите ми са влети.
От чановете на Манол;
от гайдите на Рожен...
И от песента за Делю
наш хайдутин
аз цялата трептя...
И отлитам в Космоса.
Добричка моя,ти ме научи
да дишам с дробовете ти зелени;
да изкачвам върховете ти
без да превивам гръб.
И слънчевите лъчи
да разпръсвам щедро
из сенчестите долини.

2.
Родопа,
аз не напразно на гърдите ти лежах.
И не напразно от бориките ти дишах...
Сега от мен изгряват сто слънца.
И гайди сто от устните ми свирят...

3.
Момиче, с дъх на бор.
От где дойде?
Какво от там донесе?

- Сърцето на Родопа.

4.
... с безсмъртниче
аз пиша стих