ХуЛите - x x x/ Робърт Рождественски

Ежедневното чудо –
ни втръсва
С ежедневната мъка –
се свиква
По-различна е
мъката истинска.
Но за нея не ми се и мисли.
Ежедневният блясък –
угасва
Ежедневната тежест –
олеква
И не вярваш
в сълзи ежедневни.
Не докосват сърцето.
Омръзват.
И езикът започва да лъже
всеки ден –
на пиянската маса.
Проглушават –
безкрайните вопли,
И въздишките –
втръсват досадни
Ежедневните клетви –
без стойност
Ежедневни кавги –
несериозно…
Но,
огряло полетата
росни
ежедневното слънце
надвисва.
Ошашавя ни
И ни разстриса.
Ежедневна земята
остава…
И аз шепна
От песни пресипнал:
Нека бъде любов
ежедневна
Като хляба –
Ако го има.

Оригинал:

* * *
Ежедневное чудо —
не чудо
Ежедневное горе —
не горе.
Настоящее горе
другое.
И о нем говорить не хочу я.
Ежедневные блестки —
как ветошь.
Ежедневная ноша
не давит.
В ежедневные слезы
не веришь
Не тревожит.
Надоедает.
Лжет язык
в ежедневном застолье.
Бесконечные вопли
писклявы.
Постоянные вздохи —
не вздохи
Ежедневные клятвы —
не клятвы.
Ежедневная ссора —
не ссора...
Но,
над спелой росой
нависая,
вдруг встает
ежедневное солнце.
Ошарашивая.
Потрясая.
Ежедневной земли
не убудет...
И шепчу я,
охрипнув от песен:
пусть любовь
ежедневною
будет.
Ежедневной, как хлеб.
Если есть он.