ХуЛите - Мартенски дни

Вечер от седмицата на фестивала.В концертната зала.Аз в единия край, ти - в другия.
За мен са нечетните. Без билети. Правостоящи. Ти си с връзки, аз също. Виждала съм ти физиономията; вече и усмивката. Невероятно, но свирят танго. За твоето не знам, но моето сърце е на сцената, зад първа цигулка и танцува. Опряла съм глава на вратата; леко замечтана ли ти изглеждам? - може.
На вън в коридора чувам тихо шептене. Двама се наслаждават един на друг, така им се слушало музика. Не ги виня. Кихане в далечния край, тропот на токчета. Наближава паузата значи. Ще се срещнем ли? Шумно ще е, ще трябва да се надвикваме. Антрактът не е време за разговори, затова ще съм кратка: "Искаш ли да танцуваме?"