ХуЛите - вълци

Един от вълците умря
и те- озъбени, настръхнали и гладни,
извиха глас към жълтата луна,
като деца изхвърлени от женски пазви.
Събраха се на вълчия съвет,
кръвта на мъртвия до капчица изпиха,
изядоха го във снега
без кост оставиха го
и
се
усмириха.
И той във клетките им оживя.
Събуди ги,
преля им живи сили
и те пак тръгнаха към жълтата луна
да я попитат-
за какво са се родили?