ХуЛите - Череши за опитване

Зеницата на юни червенее.
Узрели са очите ти по пладне.
Сладни кръвта, издува топли вени.
Предвкусвам те със погледа на гладен.

А пръснали са капките по клоните
от трънчето на лятно кръвопускане.
И стискаш във резците плодче клоунски
да видя как и мене ще ме хруснеш.

Червеното по ризата ми, вляво,
не е сърцето. Смачкана череша
клеймото си е сложила наяве,
за да ме имаш – палава и грешна.

Костилката в земята ще е жива,
а в тебе ще покълва като бременност.
Откриеш ли душата й горчива –
най-сладките й сокове ще вземеш.