ХуЛите - Балада за Апостола

Питах вятъра и той ми каза:
"Жив е, жив е! В своя плач го пазя."

Питах бора - снежен клон раздруса:
"Жив - като сълза под мигла руса."

Питах пролома скалист в Балкана:
"Жив е! В ехото ми той остана."

Питах Дунава и той простена:
"Жив! Като водата ми студена."

Питах житните зърна в земята:
"Жив е! Чака жътва и разплата."

И попитах аз гората овдовяла:
- А бесилката, която свети?

"Тя е люлка, залюляла
револвер и цвете."