Само филм

Автор: Izabella
Дата: 23.05.2007 @ 00:34:58
Раздел: Поезия


Понякога,
когато уморено
затварям очи,
виждам онази
същата стая
с прозорци,
взиращи се във мен
и легло
приемащо формата
на сгушеното ми тяло.

Тогава
ти неочаквано
се появяваш
застанал на прага,
облечен в изискан костюм,
заслушан във дишането ми
тихо шептиш,
без да се приближаваш:
"Остани така.
Не помръдвай!
Нека да те погледам.
Нека да те запомня!"

И тогава ми се струва,
че съм сигурна,
за докосването
до щастието
и аромата му.

Без
да се
приближаваш.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=65560