ХуЛите - Тихо

на Leni

Виждала ли си смъртта на слънчоглед -
как зеят очните му ями,
изпразнени от слънце,
как човки лакомо изтръгват
черно-белите му погледи,
а той мълчи –
ръце провесил в нищото,
в пръстта заровил спомена
за свойто име?
Виждала ли си самоубил се гълъб –
как цялата вселена се събира
в едно око, изпразнено от полет,
върху червен килим от перушина,
от кървяща прах и обич,
а той мълчи –
криле провесил в нищото,
заровил във небето спомена
че е свободен?
Виждала ли си самотен старец –
как прехвърля в броеница
останалите кехлибарени трохи
от хляба на живота,
завързал смисъла във
мръсната си носна кърпичка,
той винаги мълчи -
заровил пръсти в пепелта
на спомена за мъртвия си
син?

Ако си виждала,
пусни калинката да допълзи
до свивката, където
пулсирам чрез кръвта ти -
и калинките понякога
пълзят с надежда,
че има кой да им покаже
пътя.