ХуЛите - Не просто пролет

Изригва тревата. Защото се случваш.
Времето тихо къса старите си афиши.
Дните са ни подаръци, цели купчини!
Май е и ти ме учиш отново да дишам.

С теб дробовете ми са цяла вселена.
В мен ухае светът на цветове и озон.
Светлината е гальовно неподредена
като легло подир любене, като стон.

Телата от страст са водни пързалки
и откровения лудо се стичат по тях.
Висока любов, а сме влюбено малки-
зеници сияйни от много обич и смях.

Пеперуда е мракът и с бяла карфица
пробождам душата му, за да блестиш.
И аз съм причина, от слънце искрица.
Че те пяля и паля, дано ми простиш.

След тебе започвам да помня коя съм.
Ти сякаш си взрив предричащ вселени!
Въставам в цялата си предишна боязън
и те каня да светиш завинаги в мене.