ХуЛите - Божествено!

Дъгата обхващаше цялото небе. Простираше се от ляво, нагоре и после - надолу, скривайки се зад блоковете.

Валеше.

Валеше град.

А всичко беше изпълнено със светлина.
Слънчевите лъчи огряваха от запад и правеха белите блокове да искрят на фона на сивите облаци.

Валеше.

Валеше град.

А слънчевата светлина превръщаше падащите ледчета в искрящи точици, изпълващи небето. Всичко беше светлина! Сякаш самият дъжд светеше. Сякаш от небето валяха пайети и цялата тази крастота беше предназначена да направи дъгата още по-ярка, по-красива, божествена.