ХуЛите - Жажда

Жаждата ми няма да угасне
ако пия морската вода.
Само може утре да прерасне
във бездънна, пареща вина,
че не мога да напълня стомни
-утолена да се прибера ...
и не съм смирена или скромна
с малкото да се задоволя.

Може би – солена – всяка глътка
повече ме тегли към света
и обзета от по-властна тръпка
жадно пия, без – уви – да спра.

А горчив вкусът е на водата
и солта пронизва мойта кръв.
Поразена търся по земята
извор друг, но има ли такъв?

Смътно го усещам. Той незримо
в мен тече, а сякаш в друг Всемир –
само капка стига да отпия
и не ще пресъхвам пак, безспир.

Жаждата ми няма да угасне
щом достигна морските дъна...
Само се засилва и прераства
във копнеж по Живата вода!