ХуЛите - Самотночервено в петък

Загряващ огън в кървавочервено
отпивам в петък вечер за награда.
Отпуска се сърцето угнетено,
потърсило във виното наслада.

Приятнотръпнещ вкус извайва ясно:
камина ... кожа, просната пред нея...
телата ни в прегръдка слети страстно...
Ах, спомените... с тях ще си изтлея...

Без вино ний опити все си бяхме –
безгрижни, млади, влюбени в живота...
Измамнодръзко, губещо играхме –
превърнахме се в сенки с неохота...

Самотната бутилка вече свършва.
Почти заспивам – чашата се килна...
Чевръсто келнер масата забърсва.
Опитвам да изглеждам бодра, силна...

Изправям се, а две ръце ме хващат –
придават ми стабилност и опора.
На бармана с ръка целувка пращам,
но чувам: “Пак излагаш ме пред хора!”

2007