ХуЛите - Салът

Морето изведнъж поиска да ми бъде дом
и подкопа от приливи безлюдния ми остров.
Да бе посял тук Бог поне едно дърво,
да можех да го отсека за сал...
И после
да си отворя стогодишната бутилка ром,
да се напия, с брадвата перото да подостря,
три реда да подпиша с “Робинзон Крузо”,
да ги заровя тук, докато още имам остров...

Но аз мастило нямам, нито брадва, ни дърво
и ромът е история, прищявка изветряла.
Седя на този бряг с море до колене и с Бог
говорим за Надеждата и Вярата, за сала...
Приспива ме шумът на прилива.
На сутринта,
ако от тази Ничия земя, от мене помен няма,
ще съм отплувала с деветата вълна.
Без сал.

Надявам се
не ми е писано да бъда камък.