ХуЛите - Да нахраним...

Да нахраним мъртвите дни,
да ги почерпим с вино,
с тях да се напием -
до козирката, за последно,
до смърт да се напием,
до безсмъртие...

Защото в тях са залепени,
апликации несръчни,
душите ни:
една любов - безкрила, боязлива;
петнадесет илюзии наивни;
една прикрита подлост
и Добрина,
от никой неузната,
тя затова така се казва...

Да нахраним мъртвите дни,
да ги почерпим със ракия,
с тях да се напием -
за първи път, до козирката,
и да забравим
всичко!