ХуЛите - Недей да плачеш ти на моя гроб

Недей да плачеш ти на моя гроб,
не спя аз там под черния покров...
Недей да плачеш ти на моя гроб,
не спя аз там под черния покров.
Аз съм зефирът, милващ със любов брега.
Аз съм брилянтните отблясъци върху снега.
Аз съм лъчите слънчеви във цъфналата ръж.
Аз съм и есенният нежен дъжд.
Когато се събуждаш в утринната тишина,
аз съм шумът от пърхащи крила
на птици, литнали към висините,
а нощем съм сиянието бледо на звездите.
Недей да плачеш ти на моя гроб,
не съм аз там, живея нов живот!