ХуЛите - Моите маргарити

Той идваше всяка нощ, когато тя заспи. Тя чуваше гласа му, нисък, плътен глас, който я викаше някъде там в тъмнината
, нещо я теглеше като магнит, сякаш някаква дупка се отваряше, дупка, която можеше да засмуче цялото пространство. Тя се страхуваше, неискаше да ходи, въпреки, че той й обещаваше всичко. Тогава той се ядосваше, удряше я с ледените си ръце, и правеше така, че хиляди змии излизаха от неговия свят и влизаха в нейния, те съскаха, увиваха се около ръцете й, около цялото й тяло, но тя не плачеше, не викаше. Тогава той още повече се ядосваше, бъркаше освирепял в очите й, за да изтегли от там някоя скрита сълза, но сълзи нямаше. Тя кротко седеше и го гледаше. Тогава той уплашен изчезваше да търси друга жертва, а тя се събъждаше с маргарити около ръцете и цялото си тяло. Бели, дяволски маргарити.