ХуЛите - Пролетно настроение

Нощта стъпва с тихи стъпки.
Тихо се промъква пролетта.
Зимата на пръсти се измъква –
неусетно отлетя.

Дърветата са още черни.
Протягат пръсти към пръстта.
Настръхналите храсти са
огрени от кръглата Луна.

Звездите още са студени,
захвърлени сред дрипаво небе.
Зората е далеч от мен.
Земята разцъфтя, зове.