ХуЛите - За свободата или сънят на българите

За свободата
или сънят на българина

Има една индийска приказка, поне на Клифърд Гийрц са му я разказали като индийска – за някакъв англичанин, който, като му казали, че светът е тепсия, която е върху гърба на слон, който на свой ред е на гърба на костенурка, попитал (трябва да е бил етнограф, защото според Клифърд Гийрц те правят така): Върху какво е била костенурката?
- Върху друга костенурка.
- А другата костенурка?
- О, сахиб, надолу са само костенурки.

Има и българска приказка, подобна на онази – индийската (дето една всъщност не е съвсем сигурно дали е индийска). Да, една българска приказка, която всеки българин всяка нощ я сънува. Ама събуди ли се на утрото (нали то е по-мъдро от вечерта), все не е сигурен дали всъщност я е сънувал, или пък я е живял наяве… Какво вижда нощем българинът, когато заспи ? – Най-първо в съня му се явява едно огледало. Ама не каквото и да е огледало, ами едно такова - като вълшебно: когато в него се погледне един българин, струва му се, че зад него стои друг българин, а зад гърба му – още един българин – хе,зад гърба му – цяла дружина. И защото българинът по природа е добродушен и доверчив човек, много бързо се доверява на огледалото. И без много-много да му мисли и да се интересува от това дали всъщност сънува, или пък живее наяве, си казва: Да, зад гърба ми стои дружина. Сговорно ще преместим планината. И така – вече с пушка на рамо, с мисълта за оная тиха, бяла Дунава, българинът напуска пространството на съня и се явява в пространството на…лъжата.- Съвсем сам !-Гол-голеничък (облечен с голата истина) очи в очи с онова огледало, дето не е никак вълшебно и не умее да размножава образите.
Има и една друга приказка, като стана въпрос за голотата…То и тя не е съвсем българска, ама сякаш е писана точно за нас –българите. Да, още една приказка, дето всяка нощ всеки българин я сънува. Ама събуди ли се на утрото (нали то е по-мъдро от вечерта), все не е сигурен дали всъщност я е сънувал, или пък я е живял наяве…Какво вижда нощем българинът, когато заспи: Най-първо в съня му се явява един дворец (вижда го като жив!) – нито по-рано, нито по-късно (нали то е сън!) – точно, когато му е дошло времето…После в двореца му се привижда цар – нито млад, нито стар (по-скоро стар), нито италианец, нито испанец, а още по-малко пък българин. Ама той -българинът- го сънува в съвсем българска приказка.-Точно когато му е дошло времето. То – покрай двореца – му се привижда и една гъста тълпа – все от сиви велможи – дето се правят, че държат в ръцете си нещо – ум, или казано на чист турски – акъл - един такъв ефирен,фин – царува ли, робува ли – все патки пасе. И едни такива шивачи, дето бодат голата истина – подредени около него – кърпят ли, кърпят съдрания й чувал…А! Чувал ли си вече за тях, българино?...Ако не сънуваш все още, предполагам, че си…Да, защото не е толкова страшно, ако не си чувал за Клифърд Гийрц – те и на него са му разказали приказка. По-страшно е, ако всяка нощ,когато заспиваш, нямаш нищо против още шест века да сънуваш все същата приказка. Защото и Клифърд Гийрц не е бил сигурен дали приказката е била индийска. Аз пък вече съвсем не съм! Ама все ми се струва, че не е възможно под толкова много безкрайна върволица с еднакви – наредени една под друга костенурки – да няма и някой друг…

27 февруари 2007 г. Екатерина Стратиева