Щом

Автор: ufff
Дата: 15.02.2007 @ 06:21:05
Раздел: Избрано поезия


Щом ми сринат опорите, щом достигна стена,
щом прогизна до кости, щом ми сложат вина,
падам дълго и правилно
в угоено трасе,
пригодено сред бездната точно да ме снесе,

да си счупя антените в нечий болен въпрос,
да не вдишвам виталност, да ме среже откос,
да не плача по моему,
а по аранжимент,
да ми плиснат плейбек на всеки личен момент:

има време, в което нишка лудост крепи ми
малко крайче от слънце посред хремави зими.
То ми стига да дръпна
вместо спусък, цигара
от лечебни треви с филтър "мама му стара!",

да изтърся от себе си всички лепкави думи,
да полирам мечтите си чак до ласкаво румено
и, настъпила покрива,
да поправя антените,
по които да каца денят след промените.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=60059