ХуЛите

На А.

Една бутилка вино отлежа...
Един неписан стих завършен е.
Непламнала любов изпепеля,
а две души стоят прекършени.

И чашите са пълни със тъга
по мъртвата, немината пътека.
Отпиваме на глътки тишина
като река в душите ни потекла

Е, ще изпия старото вино,
горчивият му вкус ще ме замая.
Затворя ли очи е все едно
в стих от спомени да те извая..

А чашите в земята ще строша
поне за миг да счупя тишината.
И с още вино ще се утеша
потънала в звъна на самотата.