ХуЛите - Покой

В импотентността на покоя
плуват по гръб телата на
отдавна умрели риби,
гният, разлагат се, вонят; спокойно
А един огорчен, безсилен бог
лежи
и дупчи тялото си с нож; спокойно
За да изхвърли от себе си
творението, което го трови
Но раните остават сухи, не кървят
Вали пепелта на изгорелите страдания; спокойно
Застила всичко
И червеите се молят да ги стъпчат
Но умират спокойно
В покоя на ада някой се опитва
да мастурбира преди
да се превърне в рядко блато; безуспешно

Мъртвите бленуват безгранична болка
Но получават вечен покой