Историята на Земята - Епизод 15

Автор: Riven
Дата: 21.09.2006 @ 18:14:29
Раздел: Романи


Виртуалната игра - Big, Bigger, The Biggest (Голям, по-голям, най-голям)

От водата бавно започна да се показва малка сянка, която ставаше все по-голяма и по-голяма, като постепенно започна да добива очертания. Всички ахнаха от изумление, защото точно срещу тях стоеше огромен воден дракон.
Той беше синкав на цвят, а от огромното му туловище се стичаше вода, която по някакъв странен начин сякаш попиваше в кожата му, като я правеше още по-тъмна и по-блестяща. GameMan, Zelux, KILLER и ТheUnknownOne извадиха оръжията си. Немезида застана в бойна поза, очаквайки приближаването на дракона, а от ръцете и изскочиха остриета. X-Maniak седна на земята с кръстосани крака, като държеше меча над главата си, след което затвори очи в очакване на "дзвера". Безименният извади както меча си, така и магическият си жезъл, след което се отдръпна малко настрани от приятелите си и зачака готов за заклинания. От ръцете на Icewarrior започнаха да излизат синкаво бели пламъци, които постепенно го обгърнаха и образуваха около него нещо подобно на леден щит. Пещерата започна да трепери и да се тресе от стъпките на приближаващият се воден дракон.
- Дайте да го от'епем тоя. - каза на спътниците си GameMan, като не изпускаше от погледа си дракона.
- То хубаво ще е да го утрепем, ама едва ли ще е толкова лесно. - отвърна му Zelux.
- Момчета, не искам да ви прекъсвам, но онова... Хмм... Нещо се приближава. - прекъсна ги ТheUnknownOne.
- Добре, добре. - отвърна му бързо Zelux. - Аз имам идея какво да правя.
- Хубо. Тогава аз ще го поема фронтално. - каза му GameMan.
Няколко секунди по-късно водният дракон вече се намираше до тях, и без да губи време изстреля една водно-ледена струя по посока на GameMan и Zelux. Със завидна бързина Zelux успя да отскочи на няколко метра в страни, като по този начин успя да избегне удара. GameMan се просна по корем, подпирайки се на лакти и със странично кълбо също успя да избегне свирепият удар на дракона. Той разклати главата си недоволно, изрева свирепо, при което всичко се разтресе и този път реши да замахне с огромната си опашка към ТheUnknownOne. Благодарение на специфичните си сили обаче ТheUnknownOne сякаш успя да предугади намерението му и със сетни сили успя да избегне ударът му, като беше само закачен от върха на опашката. Въпреки това дори и този лек удар успя да го повали на земята и при това да го запрати на няколко метра в страни. От другата страна на дракона Немезида и X-Maniak също нападнаха дракона с всичко, с което разполагаха. X-Maniak се беше съсредоточил върху лявата страна на дракона, като се опитваше да намери слабо място в нея, но за негово съжаление, такава просто нямаше. Въпреки това той започна да нанася удари на дракона, където можеше с цялата злоба, сила и умение, на което беше способен. През това време Zelux беше се дръпнал малко в страни от битката, готов да изпълни тайният си план. Той се засили към дракона, и благодарение на силните си и ловки ръце успя да се метне на гърба му, и да го яхне. Водният дракон започна яростно да мърда главата си, замахна в яростта си с опашката си и се опитваше да свали Zelux от гърба си, но неуспешно. В пореден пристъп на ярост той замахна към атакуващият го точно в момента GameMan и той отхвръкна с огромна скорост, като се заби в стената, на около 10 метра от сегашното му положение. За негов късмет обаче бронята му успя да го спаси от по-сериозни наранявания. Ядосан от неочакваната атака на дракона GameMan се надигна разярен, взе падналият до краката си меч и разярено тръгна да атакува за пореден път чудовището. За съжаление обаче късмета му отново му изневери...
Междувременно Icewarrior видя, че GameMan има сериозен проблем и бързо се придвижи до предишното му място, като се изправи фронтално срещу дракона само на метър разстояние от него. Водният дракон също не спеше и доволен от успешната си и леко случайна атака срещу GameMan изпрати една водна струя към Icewarrior. Той нямаше как да избегне удара. С огромна сила водната струя се удари в ледения войн, като го обгърна изцяло. Безименният се опита да различи нещо от пръските вода, но не успя, засега...
По същото време, през което се случиха и предишните събутия Zelux вече се придвижваше към главата на водния дракон, като целта му беше да се добере до очите му, и по някакъв начин да го ослепи. Но това се оказа много трудна задача. Той едва успяваше да се задържи за хлъзгавата кожа на дракона, като на няколко пъти за малко да се подхлъзне и да падне. Беше стигнал едва до средата на огромното тяло на дракона, а му оставаше още толкова. Немезида видя затрудненията, които изпитваше Zelux и с котешка пъргавина се отдръпна от дракона и се опита да се качи върху гърба му. За нейно съжаление обаче драконът някак си беше забелязал какво се опитва да направи и бързо замахна с изключително подвижната си опашка. Немезида се оказа напълно неподготвена за този удар и изхвърча на повече от 15 метра разстояние. Но тя нямаше броня, като GameMan и изглежда беше лошо пострадала. Опита се да се надигне, но не успя и изпадна в безсъзнание...
- Нееееееееееееееее!!! - извикаха в един глас всички. Никой не можеше да повярва, че се случва това. Тя не можеше да загине. Не можеше да загине толкова красива млада жена. Те можеха да загинат, бяха готови на това, но тя??? В пристъп на ярост Zelux заби оръжието си в гръбнака на дракона. То издрънча в плочките защитаващи дракона и отхвръкна на няколко метра от Zelux. Въпреки това той продължи към главата му с двойна бързина, забравил всякаква предпазливост само с целта да отмъсти за Немезида.
Междувременно GameMan беше стигнал на 3 метра от дракона, когато срещу него се изправи един огромен сталагмит. В бързината не беше успял да го види. С огромна сила той се блъсна в сталагмита, като той се пръсна на хиляди малки парченца от удара. За съжаление GameMan беше ударил и главата си и сега лежеше напълно безпомощен на земята в безсъзнание...
След няколко минути борба с хлъзгавия гръб на дракона и с постоянните му опити да се освободи Zelux най-после успя да достигне главата на дракона, нямаше никакво оръжие, но беше готов да избоде очите му дори и с голи ръце, ако се наложеше. Положението на всички беше почти безнадеждно и зависеше от него. Точно, когато щеше да се пробва с ръце да извади очите на дракона, Zelux беше осенен от внезапна мисъл. Досети се, че има още едно последно оръжие, на което може да разчита - камата. Той я извади и замахна с всички сили към очите дясното око на дракона. Страховитият рев на водния дракон говореше за успеха му. Последва втори премерен удар, с който напълно ослепи дракона...
Ревът на ослепеното същество изпълни пещерата. Той бясно започна да се върти, удряше навсякъде, където стигаше, като се опитваше да убие тези, които са го ослепили. Zelux не можа да се задържи върху дракона и беше отхвърлен също на няколко метра. Той се опита да се предпази от тежка травма и до някъде успя, но не успя да опази ръката си, която се счупи при падането му. Всичко се развиваше по най-ужасният начин за Zelux и компания. GameMan, Немезида и Zelux бяха извън строя, Icewarrior сякаш се беше изпарил и бяха останали само X-Maniak и ТheUnknownOne (който се беше включил отново в боя междувременно). Безименният не беше направил нищо до момента, а само наблюдаваше битката от страни...
Изведнъж се случи нещо, което тотално влоши нещата за всички. От мощните ревове на водният дракон и от случайните му удари попаднали по стените на пещерата, тя започна да пропада. Огромни сталактити започнаха да се откъсват от тавана на пещерата и да падат върху бойното поле. В опитите си да ги избегнат ТheUnknownOne и X-Maniak се сблъскаха помежду си и също изпаднаха в безсъзнание. Водният дракон от друга страна не можеше да избегне повечето благодарение на това, че беше ослепен и на огромните му размери. Десетки сталактити с огромна големина и сила се забиха в силното тяло на дракона, пробождайки и разкъсвайки го... Пещерата се изпълни с предсмъртния му рев. Дори и в смъртта си обаче драконът не престана да изглежда величествено и могъщо, той не се предаде до последно... Но накрая и той се срути безпомощно и издъхна...
Междувременно обаче Безименният вече довършваше заклинанието си, което явно беше започнал отдавна, напълно незабележимо за спътниците си. Две секунди, след като беше свършил магията си таванът на пещерата започна да се рони и още секунда след това огромни късове скали започнаха да падат... Точно над главите на изпадналите в безсъзнание (без Безименния) герои...

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=54461