ХуЛите - Историята на Земята

Изпитанията

Година - 2041; месец - Септември; ден - 20; 10.45 земно време
Място: Подземният град;

Още на другия ден omega-x придружаван от приятелите си Public_enemy и Pinko дойдоха, за да поканят нашите герои да присъстват на събранието на петте, което се провеждаше само при изключителни случаи, като този. Голяма част от 5-те изобщо не се показваха пред хората, които ги знаеха само по техните номера. Само двама от тях всъщност решаваха по-маловажните проблеми на града. Тези двама управници се славеха измежду хората със своята честност, сила и твърд характер. Техните имена бяха omega-x (№3) и Безименният (№1). От двамата omega-x беше доста по-контактният, но пък Безименният се славеше с разсъдливостта си, която в доста моменти се оказваше точна и "на място". Всъщност градът не беше нито много голям, нито много малък. Той беше толкова голям, така че жителите в него да живеят без много проблеми. Целият беше обграден от огромна стена, която предпазваше жителите в него от честите набези на вампирите и зомбитата. Освен това градът притежаваше самостоятелен водоизточник (недокоснат от никой, оцелял, без да бъде замърсен през войните) и самостоятелен енергиен източник, с който обаче имаха проблеми от доста време, защото се намираше извън града. Тук живееха около 15 000 жители. Града се разрастваше все повече и повече и благодарение на нарастването на хората в него годишно се раждаха 1/1.5 пъти повече хора от колкото умираха. Труповете не бяха погребвани, за да не се превърнат в зомбита или, за да не послужат за храна на някоя твар, а бяха изгаряни в специални, определени за тази цел места. Престъпниците от друга страна не се наказваха със смърт, както беше на горния свят, а обратно - с живот, но извън пределите на града. До сега никой не беше успял сам да оцелее извън него, между изпълнените с опасности стени на мрачните тунели...
Никой не знаеше със сигурност, но всички говореха, че са чували, че тези гадини имали водач, който се наричал Дявола, но разбира се всички тези слухове бяха само митове, защото никой човек до сега не го беше виждал, а и не се беше върнал жив, за да го опише точно и, за да разкаже дали изобщо съществува.
И така... Около един час след събуждането си X-Maniak, GameMan, Zelux, Doktora и Blaz3 бяха заведени на прословутата среща на 5-те, за която говореха всички в града. Тя започна доста тържествено, но скоро след това беше официално открита и в залата, в която се провеждаше, се възцари тишина. Първи взе думата omega-x:
- Господа. Днес сме се събрали тук, за да обсъдим няколко много важни неща. Първо трябва да решим какво ще правим с новодошлите. - каза със силен глас той, за да бъде сигурен, че всички са го чули и посочи X-Maniak и останалите му приятели. Няколко секунди след това продължи. - Аз почти успях да разбера за целта на мисията им, която ги е довела тук - в нашият град, но мисля, че те сами трябва да ни разкажат повече за нея. Моля престъпете напред и ни обяснете по-подробно.
- Но първо искам да разбера как са успели да узнаят за нашият таен град. Кой ви каза за него? - попита Безименният.
- Ако разрешите господа управници, нека да започна от началото. - каза X-Maniak.
Отговор не последва, за това той започна разказа си. Обясни накратко за премеждията им, за съпътстващият ги лош късмет и за мисията, която ги беше довела до тук. Разказа им, също и как богинята ally им беше помогнала, като им беше казала за тайния вход към тунелите водещи към града им. След около половин час той завърши разказа си с молбата да им помогнат с презареждането на Blaz3.
- Доста неприятни преживявания сте имали и за съжаление ще ви се наложи да преживеете поне още няколко такива. - въздъхна Безименният. - Искаме да ви помогнем но за съжаление си имаме закони, а те няма как да се избегнат. Ще трябва да преминете през няколко изпитания. Поради ограниченото време, с което разполагаме няма да може всеки самостоятелно да преминава всичките изпитания. За всяко от тях ще трябва да излъчите представител, на когото да разчитате. Но, ако той не успее да премине през даденото изпитание не само, че няма да ви помогнем, но и ще трябва да ви помолим да напуснете веднага града ни.
- Сиреч ще ни изхвърлите от града. Боже к'ви хора сте вие бе? - извика недоволно GameMan.
- Съжалявам много, но такива са правилата ни и ще трябва да се съобразите с тях. Господа управници съгласни ли сте с мислите ми?
Всички отговориха с по едно кимване, след което станаха от местата си и си отидоха. Съветът беше завършил.
- И така. - проговори отново Безименният, готови ли сте за изпитанията.
- Да! Колкото по-бързо свърши всичко, толкова по-добре. - отговориха решително Zelux, X-Мaniak и GameMan.
- Ние сами трябва да се справим с тях, защото Doktora не е никак добре, а Blaz3 има нужда от презареждане. - каза Zelux.
- Важното е да сте трима. - каза им Безименният. - Трябва да ми кажете кой от вас кое от изпитанията ще се опита да премине.
- Предлагам аз да премина през изпитанието на мъдростта. - каза X-Maniak. - Все пак съм пазител и съм научил много по време на обучението ми. Съгласни ли сте момчета?
- Ами да. - каза GameMan. - Поне от моя страна. Не се славя с много разсъдливост за разлика от теб. Аз лично предпочитам действията. Чрез тях се доказвам.
- И аз съм съгласен. - каза Zelux и понеже GameMan не се слави и с много добър късмет аз ще взема това изпитание.
- Ок. - каза отново GameMan. - Значи аз вземам изпитанието на силата.
- Добре. - каза Безименният. - Значи сте готови. Моля последвайте ме.
След, като каза това Безименният поведе тримата герои към неизвестността. Първоначално минаха през няколко подземия, които бяха изпълнени със светлина от хилядите факли намиращи се в тях, след това преминаха през някакви странни места много приличащи на телепорти и накрая се озоваха в голяма и просторна кръгла зала. В центъра и имаше някаква огромна и многоръка статуя явно принадлежаща на някакъв старовремски бог.
- Първи ще бъди X-Maniak. Моля те приближи се към статуята и не се изненадвай от нищо, което ще видиш.
- Разбира се. - каза той и пристъпи напред към статуята.
Точно, когато се доближи на около един/ един и половина метра от статуята тя се съживи. Много бавно размърда и четирите си ръце, след което се обърна към X-Maniak и го погледна. От очите на статуята излязоха няколко снопа лъчи, които обгърнаха X-Maniak и след няколко секунди той изчезна от погледа на приятелите си.
- Какво направи с приятеля ми бе? Ще те убия, ако не го върнеш веднага. - каза процеждайки между зъбите си GameMan като се обърна към Безименния и се запъти към него.
- Не се притеснявай. - отговори му той. - Приятелят ви е жив и здрав. Просто в момента е в друго измерение.
- Дано да се върне скоро. - каза му Zelux, - иначе...
По същото това време X-Maniak беше попаднал на някакво много странно място. То представляваше нещо наподобяващо тунел. Очевидно беше много кратък, защото ясно се виждаше светлината, която сякаш го осветяваше целия, дори и в най-тъмните и скрити кътчета. Изходът беше на няколко метра от него и той се запъти към него. Но въпреки, че беше само на няколко метра от изхода, колкото и да вървеше към него, толкова той си оставаше далеч. Вече вървеше повече от час без дори и да се приближи и на метър към изхода.
- Какви са тези чудеса по дяволите! - промърмори ядосано и изморено той. - Явно, че тук действа сила, която не познавам. Какво да направя, за да изляза навън? Хммммм... Предполагам, че ще бъде нещо много лесно. Сигурно отговорът е пред очите ми. Хммммм... Ами, ако пробвам да вървя назад вместо напред?
И той наистина пробва да направи това и за негов късмет наистина успя. Не след дълго излезе от странния тунел и се озова на място наподобяващо полянка с кръгла форма. X-Maniak се огледа около себе си и най-накрая успя да вида някаква странна фигура няколко метра извън поляната. Заради странното сияние обграждащо поляната X-Maniak реши да не минава през него, а да извика на фигурата.
- Ей, странниче приближи се. Искам да те помоля за помощ.
- Наистина ще ти трябва. - извика му странната фигура, и като се обърна към него започна да се уголемява и не след дълго се превърна на огромен зеленикав голем. Когато се премести X-Maniak успя да види, че голема държи няколко жени затворени в клетки до него. Погледите им срещнаха погледа на X-Maniak. Стори му се, че искат да извикат, но не могат. Единственото, което правеха е да го гледат умолително с тъжните си красиви и насълзени очи. X-Maniak тръгна бързо към него, извади меча си, готов да се бие с него, но точно, когато стигна на няколко метра от сиянието се спря, за да помисли: не беше ли това капан.
- Защо не идваш страхопъзльо? - запита го ехидно голема? - Женчо! Ела ми де...
- Не трябва да отивам. Може да бъде капан. - каза си X-Maniak, но все пак, ако не беше? Пазителският ми дълг ме задължава да помогна... Но разумът ми казва друго. Преди много години учителят ми Феон ми беше разказвал нещо по този въпрос - как да определя дали едно нещо е истина или лъжа. Ааа... Да... Сетих се...
- Ей! Лигава мутро я ела да ме хванеш. Чакам те тромав глупако с мозък на мишка.
- Аз... Такова... - избоботи някакви несвързани думи голема. Не мога да дойда, щото... Абе я ела тук пъзльо.
- Няма да стане! - каза му X-Maniak. - Това е изпитанието и няма да се вържа на него. Да не...
- Добре се справи приятелю. - каза му някакъв глас зад него. - Премина изпитанието. Сега е време да се завърнеш в твоята реалност. Не! Не се обръщай. Вземи този медальон до теб като знак, че си преминал изпитанието.
След няколко минути X-Maniak се намираше отново в залата със своите приятели. Беше припаднал.
- Какво му е? - попита загрижено Zelux.
- Няма му нищо. - отговори Безименният. - Просто е в шок от преминаването през различните реалности... Но сега трябва да продължим. Наред е Zelux. Моля те отиди до статуята и посрещни съдбата си.
Zelux пристъпи напред към статуята, която направи същото както при X-Maniak. Няколко секунди след това и той се изпари на някъде. Появи се на някакво доста странно място, но за негов късмет това се оказа женски старовремски харем изпълнен до краен предел с полу-голи жени. А освен това той беше абсолютно сам с тях. Но точно, когато щеше да се разгорещи с една от най-красивите робини, в харема влязоха неколцина въоръжени до зъби мъже, които го погнаха. Но късмета му отново проработи и успя да се измъкне от тях с помощта на част от дрехите си, които им се харесаха много. Но това не беше най- xубавото. Малко след това се озова в държавната хазна и тъкмо, когато щеше да си вземе нещичко, за да си погаси дълговете в къщи и охраната го спипа. Но не за дълго. Докато те се бяха забляли в нещо той успя да им избяга и да се скрие. Но скривалището му се оказа, че е бърлога на койоти... Явно халифа имаше доста странни разбирания за домашен любимец... Но и от там успя да се измъкне с "малкото" си късмет и силните удари на меча си (в момента разполагаше само с него). И така препятствие след препятствие благодарение на прекомерния си късмет Zelux не можа да бъде хванат нито от стражите, нито от ядосаните животни, ... , нито от красивите робини (е за това последното доста съжаляваше ама какво да се прави). Вече се беше стъмнило, когато отново беше обграден от някакви лъчи и не след дълго отново се намери в стаята с приятелите си. На врата му беше окачен златен медальон.
- И така. - каза доволен Безименният на GameMan. - Само ти остана, заедно с последното изпитание. Готов ли си?
- Разбира се. - каза самодоволно той, като се приближи към статуята. - Готов съм, но...
Той беше прекъснат от появяването на богинята ally:
- Спрете! - каза властно тя. - Нямаме време за губене. Последното изпитание ще бъде променено. В него ще участват някои от приятелите ти GameMan, а може би и самият ти.
- Но това е нарушаване на правилата богиньо. - каза объркано Безименният. - Не трябва ли да се допитаме до съвета за разрешение.
- Не! - извика му заповеднически тя. - Последното изпитание ще бъде виртуална игра. Тя ще ви върне назад във времето, когато са господствали елфи, дракони и джуджета, и когато магьосниците са били в стихията си. Играта ще започва утре. Трябва да решите кои от вас ще влязат в играта, но имайте предвид, че тя е съвсем реалистична. Ако някой от вас умре там - в този измислен свят, то той няма да живее повече и тук.
След тези си думи ally изчезна в облак от ярка светлина, като остави героите пред трудния избор - кой от тях да участва в играта?

"Богините и Боговете са, за да нареждат на смъртните какво да правят" - из мислите на някой тотално умопобъркан ум