ХуЛите - Очакване

Очаквам те... очаквам мига, когато ще те зърна... Времето минава, а сякаш за мен то е спряло. Сякаш то се приплъзва покрай мен. Сякаш то не иска да се съберем... Сякаш то не иска да бъдем най-накрая заедно.
Секундите ми се струват като минути, минутите като часове, часовете като седмици, седмиците като месеци, месеците като години, а те ми се струваха като цяла вечност. Желая те... Искам да чувствам горещото ти тяло, искам да почувствам нежната ти кожа върху моята, искам да почувствам влажните ти устни върху моите, искам да чувствам топлия ти дъх до мен. Времето минава... Изнизва се толкова неусетно покрай мен. Очаквам те... Искам да влезеш в живота ми. Искам да му придадеш смисъл. Времето си минава... Желанието се усилва... Чувствам, че трябва да те видя. Понякога си съвсем близко, а друг път сякаш си на хиляди, стотици километри от мен... Вечер, когато градът утихне, когато всички заспят, аз излизам навън. Студът ме обгръща в жестоката си прегръдка, мракът изтрива от съзнанието ми лошите спомени, поглъща ги и ги затваря в своя мрачен затвор... Движа се бързо, подминавам малкото останали хора. Не виждам лицата им, а само сенките им. Не чувствам нищо човешко около мен. Мракът се опитва да ме обгърне с ледената си прегръдка, но аз успявам да му се противопоставя. Продължавам пътя си... Бързам... Все по-бързо и по-бързо. Докъде? Не знам... не помня... но нещо ме тласка напред. Търся нещо, търся някого. Затичвам се... Бягам... Спъвам се и падам... Чувствам човешка ръка да докосва рамото ми. Обръщам се... Виждам странна светлина, която ме заслепява. Затварям очи... Ръката е все още на рамото ми. Отварям очи и поглеждам. Да! Сънищата и мечтите ми са се сбъднали. Ръката беше нейната – на момичето от сънищата ми. Сега вече мракът може да ме отведе, където поиска. Нямам сили да му се противопоставям повече. Всичко зависеше от нея. Погледнах я въпросително, а тя ми се усмихна и ми подаде и другата си ръка. Беше решила... Бъдещето щеше да покаже дали е постъпила правилно. За мен обаче това си оставаше правилният избор...
...
Събуждам се... Всичко е било сън... Оглеждам се... лежа на леглото си... Не съм сам. Тя е до мен. Усмихвам се, целувам я нежно по устните така, че да не я събудя и заспивам отново...