ХуЛите - За теб, деде!

Помня първите му думи, когато се запознахме:
„Сладко Роси, не учи наизуст стиховете си.
Ще се повториш."

Коприната на две дихания,
една минута тишина.
Среднощно е...
Със обожание
поглеждаме
напред.
Сега.
Усмивката
се претъркулва.
Поляга зад сънлива нежност.
Говориш ми...
Описваш ХуЛите
и искаш да те забележа.
Прозорците ще се отворят,
за да погледнат към градината,
а там на хладно ще поспорим
за бъдещето и за миналото.
Две очи
към теб се свеждат
и виждат своя мил приятел.
Искам да ти кажа нещо -
деде, с теб съм!
Не забравяй!