Star craft-live

Автор: Andrey358
Дата: 02.09.2006 @ 11:20:02
Раздел: Романи


1-глава Пробуждане на злото

Четвърти Януари 2072г. На космическа станция "Дженезис 33" беше един обикновен ден. Тя, както повечето станции на Земният съюз поддържаше един от многото портали през време-пространството, чрез които можеха да се осъществяват пътешествия на огромни разстояния.

За кратък интервал от време порталът се отвори и малка совалка премина през сияещите му концентрични окръжности.Тя превозваше пътници идващи от Земята. Това бяха най-вече хора, които се връщаха от отпуските си. Сред тях беше и Майкъл Терзиев-18 годишен младеж, висок с черна коса заресана на една страна и кафяви очи, които блуждаеха замислено.От време на време на устните му се появяваше едва забележима усмивка. Той не се връщаше от отпуска като другите. Беше на Земята за да участва на финалите на World cyber games.
Совалката се приближи до един от доковете на станцията и предприе маневра за скачване. Усети се леко раздрусване след което люковете се отвориха и пътниците започнаха да се прехвърлят на борда на станцията. Майкъл се насочи към четвъртият етаж, където беше апартаментът на неговото семейство.
Преди да достигне до вратата си обаче беше пресрещнат от най-добрите си приятели Бен и Дани.
- Братле казвай какво стана?- Попита го Бен.
- Ами какво да ви кажа -започна скромно Майкъл-в момента говорите с новият световен шампион по Star Craft!!!
-Стига бе! Вярно ли?-дивяха се приятелите му.
-Напълно вярно!-отсече Майкъл -но сега ме оставете защото утре имаме контролно по физика и старата г-жа Стоун няма да ме пита колко танка съм изкарал в първите пет минути нали така.
След този кратък разговор Майкъл най-сетне достигна до дома си. Там го посрещна майка му Елена.
Тя го прегърна след което попита:
-Е, как мина?-Майкъл многозначително разкопча дрехата си и измъкна отвътре златният медал който до този момент старателно бе крил. Елена го пое внимателно в едната си ръка и изрече през сълзи:
-Баща ти щеше да е горд с теб синко! Той също много обичаше тази игра.
-Къде е младият шампион?-чу се вик от съседната стая.Майкъл се насочи на там. Това беше дядо му Стефан ,който в този момент не можеше да се откъсне от монитора на компютъра си понеже водеше поредната тежка битка в battle.net.
-Как си дядо?
-Отлично в момента гърча един кореец.
-Взех златото дядо!
-Хе, хе нали знаеш ,че това е само защото прекратих състезателната си кариера преди 15 години!
-Да,да, знам.
-Не се смей имам 56 титли! И сега да се бях явил щях да ви сритам задниците!
-Така е дядо! Когато и аз спечеля 56 титли ще играем 1 в 1 за да определим кой е по-добър.- Дядо Стефан се засмя и каза с ирония:
-Самоче синко аз едва ли ще живея още 55 години за да те дочакам да ги спечелиш.-след това той замлъкна за момент и се съсредоточи върху играта която водеше. Костеливата му десница движеше мишката със завидна скорост за човек на неговите години.
-Спипах те!-извика за момент той, след което промълви-Баща ти също можеше да стане шампион ако не беше онзи инцидент!
Този път Майкъл се натъжи и се обърна с лице към прозореца който гледаше към безкрайното космическо пространство. Последва дълга пауза в която се чуваше само чаткането по клавиатурата.
-Да бих го!
-Дядо как умря той? С мама никога не говорите за това.-изстреля Майкъл , но отговор не последва. Обърна се и попита отново:
-Дядо как... дядо!!!-момчето се втурна към мястото където старият мъж все още стоеше неподвижно пред компютъра.Докосна рамото му и главата на стареца се килна на една срана. На мониторът седеше надписът victory.Той бе спечелил своята последна битка.
Лекарят пристигна след минути само за да констатира смъртта. Вкочанената ръка на стареца все още стискаше мишката и бе трудно тя да бъде изтръгната за да се изнесе тялото. Майкъл я погледна. Беше истинска антика. Logitech-модел от 1999г.-с топче. Той си спомни думите на дядо си-"истинската геймърска мишка е винаги с топче момчето ми. Запомни това от мен".
На другия ден Майкъл отиде в училището на космическата станция "Дженезис" където учеше още от първи клас. Все още бе тъжен, но с появата си веднага предизвика огромен интерес сред своите съученици. От двете му страни застанаха Бен и Дани.
-Ето го новият шампион!-викаше Дани.
-Ти си номер едно братле!-допълни го Бен.
Не всички обаче споделяха това настроение. От дъното на стаята изплува Морис. Русо и набито момче с което Майкъл не веднъж бе имал спорове прерастващи често в истински бой.
-Е какво толкова!-изрече Морис. И без това тази игра е истинско изкопаемо.
-Не смей да обиждаш играта ми!-извика Майкъл поглеждайки заплашително към човекът дръзнал да го закачи в този момент.
-Стига! Истинските шампиони днес играят на игри като "War craft 56", a не на такива овехтели боклуци като Star…
Майкъл не дочака врагът му да довърши изречението си. Той се нахвърли с юмруци и останалите едвам успяха да ги разтърват преди да е дошъл гн.Трибс учителят им по история.
След училище Майкъл се запъти към залата за церемонии. Там в отворен ковчег беше положен дядо му. На Дженезис мъртвите се погребваха като металните ковчези се изстрелваха в комическото пространство и покойниците поемаха по своето "последно пътуване". В залата все още нямаше никого защото до погребението оставаха два часа ,но Майкъл искаше да се сбогува насаме с дядо си. Той се надвеси над безжизненото тяло. Ръцете на покойника бяха скръстени и под тях бе поставена кутията с оригиналните дискове на любимата му игра. Тези дискове бяха купени от Дядо Стефан много отдавна, още в далечната 2000г. Тогава той още живееше в своята родина. Държава на Земята носеща името България, и за две години бе успял да събере огромната за него сума от тридесет български лева за да купи тези дискове и с право искаше да бъде погребан с тях. Но съдбата реши друго. Майкъл се загледа в обложката. Кериган го гледаше със своят смразяващ и същевременно магнетичен поглед излъчвайки сила съдбовност и непреходност. Не това не биваше да бъде погребано. Майкъл се протегна и измъкна кутията изпод кокалестите ръце на мъртвеца.
-Знам, че и ти би искал да бъде така дядо!-каза младият мъж след което целуна дядо си по челото и бързо напусна залата.


* * * * * *

Марк Декслър беше ръководителят на научният екип към космическа станция Дженезис, който изследваше новите портали във време-пространството, които можеха да олеснят пътуванията между отделните системи или да бъдат път към нови светове.
Той и екипът му работеха по един проект вече половин година и усилията им явно скоро щяха да се овенчаят с успех. На път бяха да открият координатите на нов стабилен портал, който можеше да се използва за връзка с нов непознат до този момент свят. От няколко седмици, като всеки учен на прага на епохално откритие, Марк не беше на себе си от възбуда. Често го чуваха да изказва предположения като:
-Не знам до къде ще ни отведе този портал!?! Възможно е да сме на прага с историческа среща с други съзнателни същества!!!
Най-накрая дойде мигът когато порталът щеше за първи път да бъде изпробван. В командната зала на "Дженезис" се намираха капитанът Стен Такър , Марк, и още от командният състав на станцията.
-Марк, сигурен ли си, че порталът ще е достатъчно стабилен?- попита капитанът.
-Напълно сър!
-Добре тогава, въведете новите координати!
Координатите бяха въведени и пред очите на всички на големият панорамен екран започна да се разкрива картината на пътят към цял нов свят. Сияещи окръжности образуваха огромна дупка водеща в неизвестността.
-Говори капитан Такър, изследователски кораб "Магелан 1" чувате ли ме?
-Тук Магелан 1 на вашите заповеди сър!
-Преминете през портала и се задръжте там 30 секунди след което веднага се върнете обратно!
Магелан беше малък изследователски кораб във форма на метална свера, който представляваше нещо като подвижна обсерватория. Екипажът му се състоеше от тима учени изследователи участвали в проекта ръководен от Марк.
Корабът се насочи към отвора във време-пространството. Само след миг той се скри от погледите на наблюдаващите го от борда на Дженезис. В този момент се изгуби и радиовръзката.
Гледката която се разкри пред тримата учени беше неописуема. Стотици, хиляди, не! Това бяха стотици хиляди същества с причудлива форма реещи се в космическото пространство.
-Питър, виждал ли си преди нещо подобно!
-Не Ставрии мисля че направихме откритието на века!
Учените така се бяха захласнали по невероятната гледка че съвсем бяха забравили за заповедта да се върнат до 30 секунди обратно през портала.
Три малки същества подобни на месести пеперуди се отделиха от групата и се насочиха към изследователският кораб.
-Виж Ставрии насочват се към нас! Сигурно искат да установят контакт с нас!-Дивеше се ученият ,но замисълът на съществата беше малко по различен. Без никакво колебание те се забиха в корпусът на корабът. Експлозията беше достатъчно мощна за да го раздроби на стотици частици.
От другата страна на порталът недоумяваха защо Магелан 1 още се бави.
-Можем ли да задържим порталът отворен още време?-попита капитанът.
-За сега изглежда стабилен сър! Можем да го държим отворен още време докато екипът успее да се прибере.-отговори Марк с разтреперен глас. Хората на Магелан 1 бяха не само негови колеги но и приятели от много години.

* * * * * *

Майкъл се събуди облян в пот. Една мисъл проблесна в съзнанието му като мълния: "Те бяха тук!!!".

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=53363