ХуЛите - Момичето и пеперудите

Имало някога, някъде едно прекрасно момиче. Тя имала прекрасни дълги коси на къдрици и най- слънчевата усмивка в целия свят. Всяко утро щом отворела очички, тя тичала на полето при цветята и пеперудите. Обичала уханието на треви и вълшебството на пролетта.
Тичала заобиколена от ята от пеперуди, защото пеперудите обичали това прекрасно и нежно създание. Тя самата приличала на пеперуда, но с два крака. И нямала криле.
-Къде отиваш ? питала майката непрестанно.
-При пеперудите. Те са мои сестри.
И точно, като пеперудка, не се задържала дълго на едно място. Пърхала с криле от мечти и се надпреварвала с вятъра. Слънчо обичал прекрасното момиченце. Галел страните му, и не щадял нито един слънчев лъч за него и прекрасната му усмивка.
-Пеперуди, вие сте най-красивите създания...Толкова сте феерични и толкова цветни, като дъга с крила дошла на земята.
Така говорело момичето на пеперудите. И те го разбирали. И го обичали. И летели след него. В плен на неговата красота, дори кацали на косите му с цялата си прелест, и тогава самото момиченце заприличвало на огромна цветна пеперуда. Но имало едни очи скрити в Буреносния черен Облак, очите на зъл магьосник, който не можел да търпи, когато някой е щастлив. Той следял полета на момичето с пеперудите и все се чудел какво зло да й причини. То злите създания просто обичат злото, то е в природата им. И нищо не можело да го трогне. нито усмивката на момичето, нито полета на красивите и цветни пеперуди. В главата му се раждали толкова много неща, с които да навреди на прекрасното момиче пеперудено. И един ден пъкленият му план успял. Той решил, че ще я превърне в пеперуда, като любимите й пеперуди и така ще я отдалечи от родният и дом. Речено-сторено!
Светкавица процепила небесата и малкото момиченце почувствало, че става различно. После оъзнало, че е станала красива синя пеперуда. И полетяла сред своите сестрици...
Майката дълго дирила детето си. Не го открила никъде, само голямата панделка от косите на нейното пеперудено момиче била захвърлена в полето сред цветята. Една синя пеперуда приближила и кацнала без страх в шепата на плачещата жена, тихо прошепнала:
-Не плачи мила, мамо. Аз и така съм щастлива.
В този миг Феята на цветната дъга вдъхнала способност на майката да чуе шепота на синята пеперуда. И тя разбрала. Чула детето си.
От тогава по света върви една жена. Тя търси синята пеперудка, която вече е порастнала, но тя се надява да я открие, защото майчиното сърце никога не спира да обича, и никога не се отказва дори и пред невъзможните неща. Защото пред майчината обич няма прегради!

Пеперудите летят на воля от цвят на цвят. Те са символ на красота и свобода.