ХуЛите - Занимафка за две леви

Съм свила сéга перки, са углявам
и филусофски дрема, глей ма, нá.
Ина луна нахалну ма й угряла
и вапцва в жълту цял'та мрачува...

Разплитам пуд асмити ланшна плетка,
таман утпочнаф третуту кълбо,
ма ногу възели... Ма фаща чак съклета!
То лесну де ли има... Тъй ми, ко!?

Въздашам начи тъйцък издълбоку,
пуд нос припявам тиху, щот нали
у гъста тишина уткъртилу й силóту...
Кат няма да разплита, що дан спи!?

Аман бе! Кот' са върза, са заплети...
Кат грабна ножицата, чи... (!!!) Ма няма, не.
Ши я будалкам пуста плетка с мурафети,
щот зима иди и ши тряа да са плите.

Ай тука, глей ма пак! Наопъци съм плела!
Върú разплитай цяла нош кат диване!
И тъс луна и тя какоту ми са дзвери
ептéн ма нерви. Чи ни съмна, бре...

Чи тъй. Плита, разплитам... Занимафка.
То ква ли скóпус, кат съм лява у ръце,
ма кат ни ма спухожда ич биля прузяфка
пудпирам с глупусти сриднощнуту нибе.

Ут истук катчели* тъй леееку прусвитлява,
ино такос... зер... Анджък! Красута...
Ма си кандисаф и биля да разсуждавам!
Прузявам са едвам и... Лека нош сига.

________ .
катчели* - тъз лъщива дума я краднах ут Жасмин, щот мой съм лява у ръце, ма га ни са учаквам съм чевръста. Жасмин ши има ногу здрави! :Р