ХуЛите

притихнал пред
лицето ти
отпивам
душата ти
молитвено и бавно...
във мен рисувам те -
картина
на раждащо се лято....
прекрасна си...
очите ти ухаят
на острови
екзотика
и път...
извивките загадъчни
извайвам,
предчувствани
в сънуване...
от плът
разпятие съм
върху твойте устни,
когато се усмихваш
ме боли,
че не угасвам в тях...
до болка вкусно
стихът се ражда,
да ме укроти...