ХуЛите - Забравяне в синьо или ако боли...

Потъвам в хаоса на думи и мелодии,
от дъното на самотата си да те забравя!
Затърсвам се отново, не намирам ято,
спирам, чупя чаши
и се разминаваме.

В продължените пукнатини на дни задавени
нямам поводи да се подреждам.
Сред бухнали треви не виждам макове,
детелините са с половин
надежда.

Старая се да те забравя и успявам,
стъпвам върху синята си песен.
Тръгвам си, за да се връщам, но оставам
щом загубя ритъм
в „теб ще срещна",

а забравям, за да те припомня
на прозорци влюбили сезоните.
По клоните отсреща се задъхват болки,
понеделникът е стръкове жасмин и
толкова...,

ухае ми на восък в негоряла вечер-
стъкленица пълна с безлюбовие,
срещу цев на празност си помислям,
че от всичките изнизани животи
този, който ме боли

ще помня.