ХуЛите - Следобед

Докато стоеше на пейката в парка
от нея бликаше красота
криволичеше по бузите й,
кротко
Обливаше пейката с нея
отпред в бяла локва
шляпаха минувачите
А тя им се усмихваше
и спасяваше давещите се
мравки
Тя не разбираше
и те не разбираха
но се радваха
Локвата стана вир
хората внимаваха
заобикаляха
Някой се подхлъзна и падна
а тя лееше още красота
кротко криволичеща
Човекът не закрещя за помощ
Усмихна се
и потъна
И тя отвърна на усмивката,
кротко